В момента няма криза на книжния пазар. Има катастрофа... И книжарниците трябва да изхвърлят 99% от книгите, за да оцелеят...
В момента няма криза на книжния пазар. Има катастрофа. Просто не е обявена. Със сигурност ще фалират, и затворят, поне няколко десетки книжарници. Не е ясно какво и на кого ще платят, най-вероятно ще останат огромни неразплатени суми към издателствата. Ще фалират и издателства.
За авторите няма смисъл да мислим. Като рухнат всички във веригата по-напред, няма как да остане нещо за тях.
Тази дни в предаването "Графити по въздуха" моят издател Йордан Антов разви тезата, че най-зле в кризата са търговците, и трябва да се помисли как да им се помогне.
По принцип думата "търговец" у нас е обидна, счита се, че това е някакъв търгаш, който обира цялата печалба защото държи връзката с последното звено - купувача. Това сигурно е така с търговските вериги на ширпотреба и храни, но ни най-малко не може да се каже същото за книжарниците. Там за някакви шеметни печалби на търговците е смехотворно да се говори.
Проблемът обаче е съвсем друг. Дори в момента издателствата сериозно подпомагат книжарниците, чрез отстъпката от 40% от цената на книгите. Въпросът "Накъде повече" е съвсем логичен. Колко трябва да получават книжарниците? 50%, може би 70%? А за всички други - каквото остане...
Да се "подпомогнат търговците", без по някакъв начин да им се оставят повече пари, е невъзможно. Всяка нефинансова "морална" подкрепа с нищо не решава разходите им с наемодатели, държава и служители.
Но пари няма как да им се дадат повече, независимо от факта, че с настоящите 40%, и с тази криза, те просто няма да издържат.
Всъщност, проблемът не е във вируса, нито в кризата. Проблемът е много от преди това, и се характеризира с една дума - "флуд". Това е компютърен термин - означава задръстване на една система с непотребен поток от информация, в който същественото се губи и изчезва.
Т.е. "удавяне".
Книжарниците са в капана на "ниските тиражи". Ниски тиражи, компенсирани от издателствата с бройката на издаваните книги. Като не можем да продадем 10 хиляди от една книга, ще издадем 50 книги, и все 200 бройки от всяка "някак" ще заминат. Това действително се случва сега.
Финансово може и резултатът да е един и същи. Но не съвсем. Защото 1 книга, продадена в 10 хиляден тираж, заема все едно единствено място търговска площ. Докато 50 книги изискват повече търговска площ. А тя струва пари. Т.е. да вземеш 40% от оборота на една книга, и от оборота на 50 книги, е различно за книжарниците.
Но не площите са основния проблем. Проблемът е, че тези 50 книги реално "скриват" между себе си потенциалния бестселър. Дори да има такава книга, която би могла да се продаде в голям тираж, шансът читателят да я открие, сред "флуда" на останалите 49, е минимален.
Т.е. големият брой книги реално убива бизнеса с качествените от тях. Имам предвид "качествени" от търговска гледна точка, няма да влизам във въпроса за "художествените качества", защото той е необятен. Говорим за "качество", като потенциал за продажба, което е важно за книжарниците. Т.е. накратко - "флудът" убива част от бестселърите. Той потиска възникването на бестселъри.
От това възниква следващ проблем. Малотиражните издания изискват по-висока цена и по-висока отстъпка. Губи се "икономията от мащаба", която я има във всеки вид стока. Ако книги се продават много, то слизат производствените разходи и цената може да е по-ниска. А това - да увеличи купувачите. Като поддържаме малотиражки, ние поддържаме високите цени, т.е. намаляваме броя на клиентите. Факт е, че у нас книгата вече е лукс.
Това ясно се вижда от съотношението цена-доходи. Цената на средна книга е 15-20 лв., докато средната заплата е 900-1000 лева нето. Това са 50 книги. По време на социализма средната заплата беше 200-300 лв., а книгите бяха до 2 лв. Това са 100 книги. Т.е. днес книгите са точно двойно по-скъпи от при соца.
Но това е неизбежно, защото и издатели, и книжарници са в омагьосания кръг на "ниските тиражи". Все по-малко се продава от всяка книга, на все по-високи цени и при все повече книги.
Тази спирала неминуемо би удавила целия бизнес, независимо има ли корона-вирус или не.
Какво е решението?
Според мен, и това е лично мнение на писателя Добри Божилов, и не обвързва никой друг, но според мен - просто трябва да се направят по-малки книжарници, които продават по-малък брой книги на по-ниски цени. Т.е. да се печели от високия оборот, а не от големия брой заглавия.
За целта обаче трябва книжарниците "да започнат да четат". Т.е. те трябва да преглеждат всяка нова книга, и да приемат само тези, които са качествени и продаваеми. Останалите - да се разпространяват по Интернет или като е-книги. Там проблеми с търговските площи и с отстъпките няма. Всъщност, електронните магазини работят много добре при 40% отстъпка. Тъй като имат много по-малко разходи, те реално правят печалба. Бедата е, че не може само с е-магазини, защото домът на книгата са книжарниците. Факт е, че повечето хора искат да идат, да видят книгата, да прочетат малко, да поговорят с книжаря.
Книжарниците са нужни, но в момента те са много скъп проект, с много неефективни продукти (флудът от книги).
Ако книжарниците започнат да преглеждат всяка книга, която излиза, и намалят драстично броя на предлаганите книги, тогава ще има по-големи обороти, на база на по-малки площи, с по-малко разходи. Читателят ще има по-малък избор, но по-качествен.
Факт е, че в момента книжарниците пускат почти всичко, което излиза на пазара. Т.е. те поддържат "флуда", защото не могат да преценят коя книга ще се продава и коя не. Просто те не са чели повечето книги, и са под постоянен натиск на издатели, че са издали "най-великата книга". Но те всички книги са "най-великите".
С поддръжката на флуда се убиват бестселърите и шанса за висока печалба от повече оборот.
Разбира се, ще се нададе "вой", че се налага цензура и, че книжарниците ограничават избора на читателя. Но това не е съвсем така, защото електронните възможности ще си останат. Дори някой бестселър да се окаже само в Интернет, нищо не пречи после да се "свали" и в книжарниците.
Истината е, че изборът при пренасищане не е избор. Той е една фикция. Да, книгите ги има на рафтовете, но един читател не може да прегледа десетки рафтове.
Реално ако книгите се сведат до 2 рафта, може изборът му да се окаже по-голям от при 200 рафта.
Допускам, че някой завистливо ще каже: "Той Добри нали му вървят книгите, затова такива ги говори, я да дойде на 300 или 500 тираж". Да, това е така. И като човек, който осъществява "добрия модел" за книжарниците, имам право на мнение. Аз, с моите книги, им помагам да излязат от капана на "флуда". Моята книга заема точно толкова място, колкото и всяка друга. Но носи десетки пъти повече пари. Благодарение това "място", книжарницата изкарва средства, за да съществува.
Но истината е, че други подобни книги не могат да реализират потенциала си, дори да са продаваеми. И всички губят от това.
Не съм сигурен какво точно от това ми мнение ще бъде разбрано. Но съм убеден, че спиралата "ниски тиражи - нарастващи отстъпки" води в нищото. А всяко нещо което води другаде, е по-добро...
Добри Божилов, писател
16.04.2020