Стихотворение "Арменци 2" се появи 100 години след Яворов... Писателят Добри Божилов го посвети на нападнатия народ...
Добри Божилов:
Това е моят глас в подкрепа на арменския народ... Eдин ден ще се видим с Яворов на оня свят, и той ще каже добре ли съм се справил...
---
Арменци... 100 години по-късно...
Предните погубиха Султана,
От империята нищо не остана...
Но платиха туй що сториха за нас,
Тъй както и Спасителят плати със своя сетен час...
Милиони сърца изгоряха...
Обесиха ги тях, пронизаха, изклаха...
И днес Султанът е обречен...
Той мисли се за вечен,
Но е единствено жесток,
И носи глупостта на всеки свой порок...
О, жал ми е и за народа му велик.
Доведен до калта от полудял - обнажил щик...
О, те отново ще го вразумят.
И турците - врагът свой близък, ще спасят...
Тиранинът ще падне, и като преди,
Светлото за всички пак ще се роди...
Но пак ли с милиони ще платят?
Деца на кръстове ли пак ще заковат?
Защо отново ний мълчим?
Защо пак политика и пари не щем да победим?
Нима войната смисъл нейде има?
Войникът на тирана - той не от майка ли се взима?
А Падишах като забогатее,
Старата на мъртвия, ще да свърши ли тя да линее...
Оградени от всейде!
На кръстопът прокълнат!
Но техният дом е там нейде...
От векове покълнат.
Братята са близо телом, но мълчат.
Душите им далеч са, и не ще да ги спасят.
Те плачат, и се бият...
И кърваво горчиво вино пият...
И тъй - до сетния си час.
Загърбени, забравени - от всички нас...
Добри Божилов
23.10.2020